Здравейте, имам син на 3 год. много умно и емоционално дете. От една седмица насам го забелязвам, че постоянно се почесва по носа, очите, челото, като напоследък проблема се задълбочава. Забелязват го и околните. Водих го при личната лекарка, но тя каза ще мине това е на нервна почва. Да аз виждам, напоследък е много нервен, избухлив, инатлив, нетърпелив, и може би аз имам вина за това му състояние. Постоянно му се карам и то за дребни неща. Може би аз съм прекалено изнервена и предавам състоянието си и на него и изкарвам и нервите си върху него. Моля за съвет!

Здравейте,

Дъщеря ми е на 6 години и беше родена в Канада. Говореше само на английски език докато не решихме и се преместихме в България преди 1 година. Тя не искаше да учи езика преди, а аз се чувствам малко безсилна и бях оставила нещата каквито са, защото не знаех, че ще вземем такова ключово решение да живеем в България тъй като мъжът ми е Канадец.
Сменихме 3 детски градини заради локацията ни, но сега забелязвам повече емоционалност и негативна агресия в държанието й и искам да намеря начин да й помогна. Трябва да добавя, че майка ми е пасивно-агресивен човек, аз самата съм израстнала с много задръжки и лимити, но се старая още от както съм родила детето, въз основа на медицински и знания свързани с психологията да а възпитаваме в една спокойна среда, да се чувства свободна да се изказва и изразява по различни начини и да знае че е значима и нейните чувства и мисли са чути. Мъжът ми не говори много български, но за сметка на това е добър и обичлив баща. Аз като цяло реагирам и се ядосвам повече от него, когато срещам проблеми с детето, гледам да не го показвам и да разбирам повече, а не да реагирам защото знам че децата ни копират и ще правят това на което ги научим.
Разбира се, тя научи езика за толкова време, но прави граматически грешки при което е възможно да й се подиграват в градината децата., а учителките не винаги реагират на това.
Проблемът се състой в това, че напоследък забелязвам, че е по-напрегната и се ядосва и започва да вика и повишава тон, което за нея е много често, а не беше така. Промяната е от 1-2 седмици. Например аз искам да й помогна, а тя го гледа някак негативно и въобще не вижда добронамереността. При баба си ходи веднъж седмично с преспиване (чайка ми е инат, и трудно вижда кога греши, старо мислене където детето трябва да слуша, а Може би не е разбрано или третирано с вниманието и уважението което заслужава). Детето ми е креативно, много грижовно и добро, много нежно и красиво. Като цяло мисля че и ние в къщи сме по изтощени и не й даваме вниманието от което има нужда. Когато питах дъщеря ми защо е толкова ядосана ми се извинява. Когато я питам как е в градината ми казва че децата й се смеят за някакви нищожни и малко неща..при което тя им се скарва “да не правят така и че не е приятно” което сигурно достига и до викане, а те й се смеят.
Знам че учителите не могат да реагират на всичко, но не искам да й остане травма за живот и после да се самообвинявам (защото при мен нещата са били оставени и аз още се боря със себеси и хорското мнение). Какво бихте ме посъветвали да направя? Как мога да помогна на дъщеря ми?
Благодаря ви!