Здравейте, това, че имате добра комуникация е за поздравление, явно имате много добър подход към сина ви, особено в тази възраст. Може би, ако ми пишете малко повече, за това какво ви споделя ще даде повече ясното, за това какво се случва със сина ви. Пишете, ако е възможно и кое ви кара да се страхувате за живота му, какво от неговите изказвания ви е насочило в тази посока.

Здравейте, сигурно е доста трудно да ми дадете отговор , без да сте видяли и контактували с детенцето ми...но надявам се поне да ме упътите.Имам 2 деца проблема е с голямото което е на 6 годинки и половина, проблема се състои в това че..пред хората и в училище е кротък и в къщи изразходва енергията си....като непрекъснато се разхожда и говори, и другото което е че проявява агресия когато нещо му се забрани или не желае да направи нещо започва да крещи и да се хвърля по пода или да удря.
Опитвали сме и с добро и лошо но не постигаме ефект...той казва в прав текст че само нас не слуша , с баби и дядовци няма проблем. Напоследък дори не можем да говорим нормално а той все пак е на 6 , не ми се мисли какво ще бъде след 4-5 години.
Какво е вашето мнение, предварително благодаря

Здравейте,
в детската градина децата започват да се научават на спазването на правила и продължават да се учат на това и в първи клас. Учителите представляват голям авторитет за децата, е поне повечето от тях. Може би именно поради това там детето се държи сдържано.
Тъй като сте обичливи родители, за което ви поздравявам, най-вероятно се стремите да обръщате повече внимание на детето ви от колкото е необходимо и то вече е свикнало да прави нещата така както иска.
Напълно възможно е самите кризи които прави детето, да са зов за внимание. И колкото повече се е обръща внимание на кризите, толково по-доволно е остава детето. По принцип такова поведение цели именно това. Виждайки, че хората около него започват да се фокусират върху него, независимо дали са притеснени какво става, то започва да чувства успех. Още повече вижда, че възрастните губят контрол над ситуацията, което е допълнителен успех. Ето защо в такива моменти възрастният трябва да се овладее и да се опита да погледне "отстрани" на ситуацията и да се опита да реагира хладнокръвно колкото и да е трудно. Когато детето изпадне в подобна криза трябва да се опитаме да не му обръщаме внимание, разбира се трябва да се види дали няма да се нарани - тогава е редно да се намесим. Когато детето на няколко пъти види, че методът му не действа е възможно да засили временно симптомите на кризата, но това ще е временно, ако успеете да устоите на изпитанието и запазвате владеенето на контрол над тези ситуации, детето много бързо ще разбере, че така няма да постигне желанията си. Много е важно след като отшумява всяка една криза да се разговаря с детето и да се пита какво всъщност се случило с него и какво е искало. Трябва да му се обяснят общоприетите форми за постигане на желанията, добре е и да разбере, че не всички желания се сбъдват. Могат да се приложат наказания и награди. Като наказанията не са физически, а елементарни.
Хубаво е детето да може да се справя и само в някои ситуации и не винаги да получава внимание от родителите си, така то ще си оформи една добра самооценка, ще се чувства силен когато се справя сам с някои трудности и ще знае, че родителите му не живеят само заради него, а уважават и собствените си потребности.


Поздрави:
Радка Цонкова

Здравейте!
Имам син на 3г.и 4мес.,който страда от психологичен запек вече от 1г. и половина.Можете ли да ни помогнете в преодоляването на страха от акането(започна от сцепване на дупето при твърди изпражнения и оттам детето се стиска докато няма накъде повече).
Надявам се да намерим изход от проблема.

До колкото разбирам, вашият син има причина да се страхува от ходенето до тоалетна - лош опит от миналото. По принцип когато има такъв случай в миналото, детето трудно се откъсва от него и същевременно се фиксира върху проблема. Родителите от своя страна също съзнателно или подсъзнателно правят подобна фиксация върху проблема на детето и имат определени очаквания, че той ще се разреши или пък че напротив, ще се повтаря. Това детето го усеща и напрежението в него нараства когато дойде момента за тоалетната. И всъщност става невъзможно отпускане на мускулатурата когато детето е тревожно.
От друга страна е добре да се провери дали този акт не е някакъв апел на детето за внимание, за да разреши нещо за себе си, което не му харесва и не може да го изрази по друг начин. Възможно е да се опитате да разкажете някаква приказка на детето, която да е свързана с подобен проблем, децата лесно се преживяват през героите в приказките и по-лесно възприемат промяна на поведението чрез приказка. Ако прецените, че се задълбочава проблема можете да се консултирате със специалист психолог от вашия град.

Поздрави: Радка Цонкова

Здравейте,
моята дъщеря е с левостранна хеми пареза-ДЦП.
Тази година е първи клас,като я пуснахх една година по късно и сега е на 8г.,за да може да се справя с обслужването и т.н.т.
Обучението обаче ни изостава не много,но трябва и допълнително.
Бих искала да попитам как става записването,от кога почва и какво е заплащането.

Здравейте, можете да ми се обадите на тел. 0886866609 и да се уговорим за удобен за вас час за консултация. На срещата ще поговорим за нуждите на детето, след което ще ви предложим с екипа подходяща програма.

Поздрави: Радка Цонкова