Здравейте,
Пише Ви една притеснена майка. Имам двама сина на 13г. и на 14г. Имам проблеми с големия си син. Започна да става много нервен, да отговаря, да се държи лошо в училище. Класната на определени периоди ми се обажда по телефона заради лошата му дисциплина в часовете. Пречи и на останалите деца. Първоначално нещата се получаваха с приказки, но това траеше за кратко и после всичко се повтаряше отново.Започнахме да го наказваме, да му забраняваме любими неща, но и това имаше ефект за определено време. Тази година е в седми клас и е много важна за него. Ходи на уроци по математика и български. Справя се сравнително добре. Пърният срок много се беше амбицирал, но след като минаха ваканциите нещата тръгнаха зле. Като се върне от училище сяда на компютъра да си играе игрички. И аз започвам по 3,4,5 пъти да повтарям да си напише домашните и да научи уроците. Виждам, че с лошо нещата не се получават-почва да се озлобява и да прави на пук, но и на работата ми в последно време ми е доста напрегнато и започвам да си изпускам нервите. Баща му замина да работи в чужбина преди 4 месеца. И всичко става все по-трудно за мен. Незнам вече как да се държа с него, така че да сме приятели както отпреди. Как да го мотивирам?Къде бъркам? Възрастта е доста трудна, но нервите ми вече не издържат.
Моля Ви за съвет!

iskam detetomi da poseshtava vashiq centar ot ponedelnik do petak kakva e cenata za 1 mesec i na den za kolko 4asa eventoalno shte e pri vas

Здравейте,синът ми е на 2 години и половина и от няколко месеца в поведението му настъпи огромна промяна.Когато му откажем нещо-примерно да отидем на пързалките или в детския кът в мола започва силен рев с пищене и въпреки опитите ни да го успокоим и да обясним,че в дадения момент не може да се изпълни желанието му и има други задачи за иапълнение не постигаме НИЩО.Гледаме с татко му да сме твърди в решението си и когато казваме НЕ после да не се отмятаме от него.Проблема е в това че когато започне да плаче може да плаче по 20 мин дори и 30 мин.Веднъж татко му ни прибра от разходка и се наложи да тръгне веднага на работа и малкия като започна да плаче за баща си,никаква реакция от моя страна не подейства-успокоявах,виках,обещавах,дори отидох в другата стая и го оставих сам,но той не се впечатли просто си стоеше в стая викаше баща си и ревеше.ЩЕ Ви бъда много благодарна ако можете да ми дадете съвет.